Забележителности

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 22.03.2021

Природни забележителности

Язовир Доспат – елмазеното око на Родопите

Най-голяма природна забележителност на този край разбира се е язовир Доспат, който не случайно се слави като един от най-красивите ни водоеми в страната. Наред със стопанското си значение, той е и изключително подходяща база за развитие на спортен риболов и свързаните с него форми на туризъм. По крайбрежието му са изградени редица частни и ведомствени бази за отдих. 

Едни от най-важните ресурси на общината това са нейните природни богатства. Най - значим сред тях е язовир Доспат - един от най-големите и красиви водоеми в страната. Наред със стопанското си значение, той е и изключително подходяща база за развитие на спортен риболов и свързаните с него форми на туризъм. По крайбрежието му са изградени редица частни и ведомствени бази за отдих. 

Язовир Доспат се намира в сърцето на приказните Родопи, непосредствено до едноименния град, на около 82км. западно от град Смолян. Разположен на 1200 метра надморска височина, той е най-високият язовир в България, а със своите 22 000 дка водна площ е вторият по обем.
Чудно красива е природата около язовир “Доспат”. Когато се мине и последния завой по пътя за Доспат, вдясно, непосредствено преди града се разкрива величествена гледка. От високо поглеждаш надолу и първата мисъл, която те спохожда е, че си попаднал в рая. Язовирът блести като елмаз, а отсреща по високите склонове на Западните Родопи са накацали къщички и хотели. Вековните гори от смърч и бял бор са навсякъде наоколо, като пръстен около езерото. А въздухът опиянява с мириса на смола.
Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Тук има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо.
В близост се намират още язовирите Въча, Сърница, Беглика, Батак и Широка поляна.
Непосредствената близост на язовира до град Доспат, както и прекрасната природа предполагат прекрасни възможности за отдих и туризъм. Релефът  на общината е планински силно /на места вместо силно/ пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. В следствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска, зимата е мека, но се задържа сняг.
В община Доспат има множество културно-исторически обекти, които дават възможност за обогатяване на селския и еко-туризъм с културен.

Водопадът край село Късак

Една от забележителностите на Доспат, заради които си заслужава да изминете пътя до кристалния му въздух и невероятната гледка към околността е водопад Късак, намиращ се на километър от село Късак.
Това е изключително красив родопски водопад с пад на водата около 8 метра, а посещението му е задължително, заради спокойствието и красотата, които вдъхва.
За да стигнете до него, на входната табела на селото се оглеждайте за черен път, отклоняващ се вляво. Имайте предвид, че трябва да шофирате внимателно, тъй като пътят не е много добър. С автомобила си може да слезете до уширение, в ляво от което има къща с кошери. Там е удобно да паркирате.
За ориентир търсете националния ни флаг, който е закачен на интересен дървен кол, на който са поставени и множество указателни табели-стрелки: Атина, Токио, Париж, Ню Йорк, Кайро, Истанбул, … и разбира се – Късак.
До него се стига изключително лесно! Продължавате по широкия черен път надолу и няма как да се объркате. Следвайте стрелките и бяло-червената маркировка.
След няколко минути ходене, трябва да се завие надясно, а след този завой пътеката от черен път се превръща в горска пътека и се спуска стръмно надолу към дерето.
Следват извити дървени стълбички и не след дълго пред вас се разкрива прекрасния водопад Късак! Той не е толкова мощен, но е изключително пленителен, тъй като водите му се спускат на разнопосочни струи по насечени скали.
Впечатление веднага прави интересната „Горска библиотека“, в която освен голям набор от книги може да откриете и игри от детството като „Не се сърди човече“ и карти „Черен Петър“.
Време е за снимки, които стават особено колоритни и без съмнение ще съберете лайкове в социалните мрежи щом ги постнете.
За да прекарате повече време на мястото, поемете към горната част на водопада. Там има дървено мостче, по което да преминете и да се насладите на природни феномен отгоре му.

Връх Виденица - Гьозтепе

Село Змеица, община Доспат се намира в скута на втория по височина връх в този район - Виденица, наричан още Гьозтепе и висок 1658 м. По-висок от връх Виденица е връх Каинчал /Буковник/, висок 1815 м. и намиращ се на гръцка територия.
От самия връх Виденица се откриват прекрасни панорамни гледки над развълнувано море от била, долини, каньони, орлови скали, вечнозелени гори и поляни.
От този връх на юг едно било преминава през м. Чаирла и се слива с граничния рид, а вдясно тръгва на запад по посока на село Чавдар, община Доспат. В местността Манарка изменя посоката на север, преминава през старинната крепост Турлата, спуска се по рида Велджово за да се потопи в река Караджа дере.
Източно от този рид успоредно тече идващата от Чаирла рекичка Бял Дунав.Тя има кристално чисти води и се влива в реката под село Змеица.
На изток от красивия връх Виденица се спуска Дорбалийския рид, стигащ до Буйновска река, а от двете му страни струят водите на Тютюнско дере и Чалско дере, вливайки се в Буйновска река.
На север върви било до м. Ташлъ бурун и се разклонява: на изток било минава през село Чала и през чалската височина Чал 1543 м. се спуска към Буйновска река. А от Ташлъ бурун през м. Дидьослларъ, тръгва на север и образува Карамахмудския рид, който огражда Змеица от североизток и през м. Колос кидик продължава да се издига във висините към м. Парнадарите, Мал тепе, Кидичето, Омана, Кавал тепе и като премине през м. Белия кантон, продължава нагоре към вр. Сюткя и Белмекен. Точно това дълго било е водоразделното между поречията на река Въча на изток и на река Места на запад, чрез реките Караджа дере и Доспат.
Долината на Караджа дере е неразделна част от село Змеица. Тя е заобиколена от зелени горски пояси, има мирис на здравец. Смята се, че този въздух има благотворно и лековито действие.
От Змеица има много маршрути за планински туризъм - за гр. Доспат, за селата Късак, Чавдар, Чала, за Ягодинската пещера.
Най-привлекателният маршрут обаче си остава този до връх Виденица. "Тук има друг вид енергия", възхищават се туристи.

Екопътеките

Екопътеките – атракция в община Доспат: наред с десетките естествени екопътеки за различни маршрути, в общината има построени общо 4 екопътеки по европроект:
Спортна пътека в землището на село Бръщен- начало: изхода на село Бръщен посока „Заставата“ стига се до „Езерото“, където са разположени беседка с барбекю, маси за табла и шах, пейки, фитнес, дървена площадка за спортен риболов, образователни табели и кошчета за отпадъци
Спортна пътека село Любча- започва преди село Любча, разположени са тенис маси, фитнес, маси за шах и табла, кошчета, пейки, беседка с барбекю, открито огнище, образователни табели и изгледна площадка. Края стига до римски мост.
Спортна пътека село Чавдар-начало Драгиева чешма,през високата част на селото и стига до главния път. Разположени са покрита маса с пейки, информационни, образователни и указателни табели, кошче за отпадъци, барбекю, маси за шах и табла, изгледна площадка, чешма и открито огнище.
Алпийска въжена пътека Доспат- намира се в местността Келтепе(края на улица „Кирил и Методий“) –информационна табела, образователна табела, пейки, кошчета за отпадъци, съдържаща лента, висящи гуми, V- образен мост, висящ дървен мост, вертикални стъпки,водещо осигурително алпийско въже и спускане с тролей.

Kултурно-исторически обекти

В община Доспат има множество културно-исторически обекти, които дават възможност за обогатяване на селския и еко-туризъм с културен.

Парк – музей на Родопската чешма

Музеят е построен през 2014 г. по европроект. 

Всеки знае, че водата дава живот, истински обаче го разбираш, когато посетиш Доспатския край. Доспатчани са известни в цяла България с майсторите си чешмари и с „белите“ си чешми.  Над 2000 чешми изградени „за хаир“ има пръснати в този родопски край. Действащи и пресъхнали те са основно с по един, два, но и до  24 чучура.  Белите чешми са част от спомените на много поколения.
Ромонът им можеш да чуеш почти на всеки завой. Има и пресъхнали, но край всяка от тези които работят – кипи живот. Почти няма чешма, около която да няма човек. Чешмите уж си приличат, а всяка си има нещо самобитно – също като хората. Разговарят си хората, а чешмата ромоли до тях.

Проектът е пряко свързан със визията за развитие на гр.Доспат като туристическа дестинация. Същият е по Мярка 312 „Насърчаване на туристическите дейности”.
Проектът „Парк-музей на Родопската чешма” има за цел изграждането на открит парк с експонати (макети) на змачими образци на родопски чешми от територията на община Доспат. Мястото е избрано на северния склон на гористия хълм, разположен в сърцето на града, в близост до Градския стадион и бъдещата спортна зала, като заедно ще сформират градската Зона за спорт и отдих.
Освен прекрасната гледка, която хълмът разкрива, живописният северен склон е първият пейзаж, който посетителите виждат след влизане в град Доспат.
За превръщането на града в привлекателно място за туризъм и за обогатяването на градския център с привлекателно и възпитаващо място за отдих Община Доспат възнамерява да създаде уникален по рода си за България парк. С проекта на парка се цели гостите и жителите на града да се запознаят със занаята „Чешмарство” и с родопската традиция да се дарява чешма, а също така и да създадем градска среда, която да се превърне в любимо място на млади и стари, както за романтични разходки зимно време, така и за срещи на фона на ромолящата от чешмите вода лете.
Гъстата борова гора и откритото небе са най-подходящата обстановка за опознаването на вековния занаят, оставил стотици примери на територията на община Доспат. Проектът трябва да покаже традицията свързана, както с начина и методите, така и с причината за изграждане на Родопската чешма, като също така даде повода за размишление за стойностните неща в живота, вдъхновение и продължение на занаята и традицията на „Чешмарството”.
Припомняме, че на територията на община Доспат има много построени чешми /около 2000/, тук в град Доспат по време на Традиционните културни тържества на общината се провежда единствения по рода си Събор на чешмарите през месец август. 

Траките първи избрали Доспат

Миналото на Доспат е интересно, но богатствата му са все още неразкрити напълно от археологията. Доспатската земя крие в пазвите си безброй паметници на културата, свидетелство за живота на местните хора по този край от най-ранни времена. От разказите на възрастни доспатчани се разбира, че тук са живели будни родопчани, които побеждавали немотията с воля и упорит труд.
Поради стратегическото си местоположение на свързващо звено между Родопите, Беломорието и Македония градът е играл важна роля през вековете. Доспат и околностите му крият съкровени страници от историческото минало на България. Поради благоприятните планински условия, този край е бил гъсто населен още от античността от тракийските племена сатри, а в най-западните склонове на планината, граничеща с Пирин, живеели медите и даите.
В с. Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфей с името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р. Карджадере. Заслужава си, човек да поспре, да мине през моста и да усети, че и той е частица от от българската история, да стане част от войските на Хан Крум и Хан Пресиян, които често минавали по него и се били за присъединяването на Родопите към българската държава през 9 в. села.
Името на града, според една от версиите, е взаимствано от името на гръцкото село Доскат. По турско време селището се е наричало Янъкли и означава “Горяното”, тъй като се е местило 3 пъти на три различни места. В кратък период се е казвало Хамидие, в летоброенето на султан Хамид. По времето на Втората българска държава, в началото на XII в., горите в този регион са назовавани Славееви, на името на владетеля си – Деспот Алексий Слав, сестрин син на Калоян. Смята се, че от титлата му, деспот, се е родило и името на града – Доспат.

Египетският скарабей

Световноизвестен българин египтолог разчете името на египетски фараон върху уникален камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей. Уникалния камък част от амулет се пази от години в експозицията на Смолянския исторически музей. Според египтолози и траколози той е доказателство за тесните връзки между древен Египет и траките.
 Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки още през 1976 г. в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдото на 1.5 км край село Любча. Интересът на египтолозите е предизвикан не само от самия камък, представляващ стилизирано изображение на свещения за египтяните бръмбар скарабей, а и от надписа, който е издълбан върху коремната страна на фигурката. До сега той не е бил разчетен. Надписът разчита д-р Васил Добрев, който работи в Кайро. През лятото, преди месец, той посети музея в Смолян. „Този предмет е на лично място, има дори една голяма лупа, която показва увеличение, защото той е много мъничък – един сантиметър и три милиметра. Обаче не се виждаше надписа”, разказа по телефона в пряко включване по БНТ специалистът. Уредниците от музея му предоставят малка публикация за скарабея, където има снимка и на задната страна с надписа. „Четенето стана веднага, знаците са много ясни – особено знака „ра” – слънцето и „тауи”, което означава Египет. „Неп” е малко по-сложно, защото е написано не точно по йероглифния начин. В момента обаче не знаех за кой фараон става дума точно, защото в Египет има трийсет династии, не мога да ги знам всичките наизуст”, обясни д-р Добрев.
Когато се прибира в Кайро, египтологът веднага намира името на фараона Нептауире, който е известен много малко. Фараонът е от 11-та династия. Изписването на името му върху камъка-скарабей е доказателство за тесни търговски връзки между Тракия и Египет.
„Могилата, в която е намерен скарабеят, е т.нар. могила кенотаф, което означава, че вътре няма останки от погребания човек, а се полагат вещи от бита, както и култови предмети. Такъв тип могили се свързват с представите на древните траки за света, с вярата им в задгробния живот и безсмъртието на душата. Амулетът представлява сравнително малко камъче, със стандартните размери за подобни фигурки на скарабей. Дълго е 13 мм, а най-широката му част е 7 мм. Открит е с други миниатюрни фигурки, някои от тях със соларни форми заедно с общо 50 зърна от кехлибар“, обяснява именитият археолог от Смолян Никола Дамянов.

Село Барутин

Родопското селце, което по време на социализма е било недостъпна гранична точка, сега живее нов различен живот. Селото е разположено около река Доспатска и нейните притоци: Караджа-дере и Чавдарска.  Надморската му височина е 1050 метра, което позволява отглеждането на разнообразни селскостопански култури.  Барутин е заобиколен с древни борови и смърчови гори с богат дивеч, богата флора и фауна. Това са били съществени предпоставки за препитание, а в близкото минало и развитие на промишленост – рудник „Изгрев“, горска промишленост, селско стопанство.   Край него любителите на историята могат да видят открита при археологически разкопки базилика, построена през V-VI в. Мястото е знаково:   състои се от ранно византийска трикорабна едноапсидна базилика с размери дължина 21 м и ширина 10 – 20 м, тракийски култови ями, олтари, цистови погребения от ІІІ – ІVв., римска гробница от ІІІ в., ранно християнска гробница от ІV в., християнски некропол с погребения от ІV – ХVІІ в. включително. Паметникът е с национално значение.  В близката местност „Долна Бартина” пък е разкрито тракийско светилище.
Селището Барутин е с многовековна история. Създадено е в дълбока древност. Открито е при археологически разкопки от екип от Историческия музей – гр. Смолян с ръководител доц. Никола Дамянов. Самото название на селото, според историка  Зоя Големинова, – Барутин, „Бартина“ произхожда от славянската дума – „бара“, която означава много влажно място (канал пълен с вода с различни дълбочини, където се образува водовъртеж).  В селището има много глина, от която е направена стената на язовир „Доспат“, от самата дума глина ( тина) се образува името Бартина, по-късно преименувано на Барутин.
Свидетелствата от археологическите разкопки дават сигурни данни за древните обичаи, бит и култура на населението – пръстени, обици, гривни, керамични съдове, монети и др. Като историческа забележителност е и намиращият се на около 12 км по течението на реката (западно) на римски мост, който свидетелства за връзката между Централна Беломорска Тракия с Горно-тракийска низина по времето на Римската империя. А във времето на 50-те г. на миналия век и военно – стратегическо значение, тъй-като реката е била много буйна и са липсвали бродове. За живота на местните можете да научите в етнографската сбирка към ОУ „Никола Вапцаров“ – Барутин. Природна забележителност на селото е многовековното дърво – Кавак с огромен диаметър и височина – жив , но ням свидетел на живота в Барутин, разказва Големинова.

Край село Барутин е открито тракийско светилище в местността Долна Бартина, в близост до него е открита базилика, построена през 5-6 век.

Римския мост край село Бръщен

Римският мост, разположен в местността Доспат дере на р. Доспат. Достъпът до обекта е с джип и пеша на разстояние от 1 км в дясно от пътя за с. Бръщен, посока Доспат-Бръщен. До моста е паметната плоча на Вергил Ваклинов и Дончо Ганев. Паметна плоча на граничаря Ваклинов има и на връх „Ваклинова чука”, където е лобното му място. На двете  плочи ежегодно се провеждат походи и се организира поклонение пред подвига им в началото на месец юли-домакин е кмета на с.Бръщен.     

Скалното образувание „Скалето”

Край село Црънча има скално образувание,  наричано „Скалето”, използвано като светилище през късната Бронзова епоха и през Желязната епоха, където са се извършвали древни тракийски езически ритуали. Край селото са запазени останки от древен тракийски и римски път, свързващ населеното място с Беломорието. Забележително е голямото наличие на тракийски и римски гробове, разположени по цялото землище на населеното място. В една от могилите е открита урна, съдържаща кости, останали след кремация и сребърен връх на копие. Едно от големите стари гробища е разположено на най-високата точка в землището на селото наречено „Горното гробе“. След аматьорски археологически проучвания на местни учители през 50-те години са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. При обхождания на обекта са открити материали от средновековието. 
Местността „Скалето” се намира западно от с. Црънча и до нея се достига с джип или пеша по пътя за с. Ваклиново. Отстои на 1,5 км.от селото.
Друг интересен обект в близост до Црънча е селището в местността „Чуглата“ /намира се над самото село, достига се пеша на 300м./, където са открити фрагменти от антични глинени съдове. Друго антично селище е имало и в местността "Станделе" /намира се  непосредствена близост до местността „Скалето”/, а трето селище от същия период е локализирано и в местностите „Шабанца“ под „Скалето“. В местността „Брезе“ пък има голяма могила с височина 2 метра и диаметър 25-30 метра. Всички обекти са локализирани около местността „Скалето” – достъпът е с джип или пеша, може и с лека кола.

Драгиева чешма в село Чавдар

Легендата за Драгиевата чешма се ражда през 1934 година, когато командир на граничната застава е Капитан Стоян Драгиев - изявен родолюбец и приятел на жителите на село Чавдар, пристигнал от Пловдив.
Впечатлен от хората, които зорко бдели на южната граница, Драгиев решава да построи чешма. Тази идея е била прегърната от местното население и с общи усилия се е реализирала. Те носели на гръб и самар камъните, а дюлгерите измайсторили чешма за чудо и приказ. Още тогава хората я нарекли “Драгиевата чешма”. Двама граничари от заставата в село Чавдар - Тодор Бекяров (певец) и Ангел Иванов (акордеонист) от Стара Загора измислили текста и музиката. Песента се е понравила на всички и се е предавала от набор на набор. След уволнението си мъжете я отнасяли по родните си места със спомена за суровите дни и нежните чувства. Ето част от текста: “Ела да видиш в тоз прекрасен край, тревата как расте, руйно вино как се лей, кебап как се пече, пъстърва как кълве. От високите скали ти простора погледни, чашите си напълни, либето си прегърни”. Днес Драгиевата чешма е включена във всички туристически маршрути в Община Доспат и е гордост за жителите на село Чавдар.

Пукнат камък край Барутин

"Пукнат камък" се намира на пътя, по който в миналото е свързвал хората от Северна Гърция с част от Южна България в Западните Родопи. Пътят е бил използван главно от търговци. Семейство български търговци се завръщали от Драмско, дъщерята на търговец е поискала да спрат, да си направят подслон, да отпочинат и да продължат на другия ден. Търговецът много обичал дъщеря си. съгласил се е с желанието й, тъй като искал най-доброто за нея и бъдещият й съпруг. Послушал я и направил това, което тя е поискала. Вечерта напалили хубав огън и седнали край него. Но на нощната светлина бащата забелязал, че дъщеря му има доста голям корем, което подбудило съмнението му, че тя е бременна. Не се е стърпял и я е попитал. Дъщеря му отвърнала, че е бременна, от което бащата много се е ядосал и е започнал да я обижда. Дъщеря му признала, че е бременна, но никога не е била с мъж. Бащата не вярвал на думите й, продължил с обвиненията и обидите към нея. За да докаже правотата си, дъщерята се огледала около нея и казала: "АКО ДУМИТЕ МИ СА ИСТИНСКИ ТОЗИ КАМЪК ДА СЕ РАЗДЕЛИ НА ДВЕ".
Тогава пред очите на двамата големият камък се е разцепил на две части. Разбира се бащата не могъл да повярва на очите си. След разцепването на камъка, дъщеря му доказала, че казва истината. Бащата прегърнал дъщеря си и я помолил за прошка. От тогава до днес този камък се нарича "Пукнат камък". Когато се доближиш до "Пукнат камък" добре се вижда, че в действителност това са двете части на една скала, отрязани като с нож на две половинки, отдалечени на близо 3 метра една от друга. "Пукнат камък" е една от най-предпочитаните и посещавани природни забележителности на територията на община Доспат. За да посетите "Пукнат камък" ви е необходимо да имате специализиран превоз, джип 4х4, а също така да получите разрешение от "Гранична полиция". Съдействие за това може да получите от къща за гости "12 застава", която е на 3,5 км. от "Пукнат камък". Всеки, който е решил да посети този обект е получавал съдействие. Информация ще получите също и от Туристически информационен център - гр.Доспат. До Пукнат камък пък в близост се намират скални образувания, обвити в мистерии. Те са с причудливи форми и предположенията за тях като че ли пасват.

Още културно-исторически забележителности

Край село Любча има римски мост със запазени надписи на латински по него. Намира се южно под самото село на разстояние от 1 км. Достъпът е пеша, пътеката е маркирана.
Римският мост „Кемера“ на река Сърнена река се намира близо до пътя между село Змеица и град Доспат. Намира се до главния път.
Друг интересен обект е тракийско светилище на връх „Виденица”. Край село Чавдар също са открити няколко старинни селища от тракийско, римско и византийско време. По поречието на реката в близост до старото село Късак има останки от римски мост – намира се по стария път за с. Барутин на 1,5 км. Достъп: с джип и пеша.
В района на гр. Доспат се намира „Крали Марковата Бърчина” /Почилената Бърчина/ – (крепост).
Смята се, че по време на османското нашествие, като самостоятелен феодал-владетел в този край се укрепил Крали Марко. В подножието на Почилена Бърчина има струпване на тракийски, римски, славянски могили. На самия връх има светилище. Части от пътя представляват калдъръм. Отстои на 4 км от главния път Доспат-Батак от гр. Доспат /към Батак/ - отбива се в дясно. Разстоянието е около 1 км. Достъп: с джип и пеша. Обща продължителност на маршрута: 2-4 часа.

В местността „Каукал” е открит тракийски некропол, в подножието му има пещера с дълбочина около 10 метра, широчина – 2,5 метра, височина 2 метра. Намира се в посока на пътя Доспат - Г. Делчев, като на 3 км. след Доспат има отбивка по която се достига до обекта. Разстоянието е 1,7 км от гл. път до обекта. Доспъп: пеша и джип. Маршрутът е кръгов – започва по пътя за гр. Г. Делчев, след което се отклонява в дясно и плавно се изкачва до красивите горски поляни, където е разположен тракийският некропол.

В местността „Калето” има останки от  древна крепост и до тях се достига по отбивка /има маркировка/ от пътя Доспат – с. Змейца, като отбивката за крепостта е след Римския мост вляво  и продължава за горски пункт „Чарка” в на разстояние от около 4 км. Местността е подходяща за всички видове автомобили. От този пункт пътят се отделя по дървен мост, следвайки указателните табели в дясно по запазения калдаръмен път, използван някога от обитателите на крепостта, а днес от местнот население.

Край село Бръщен се намира Римски мост, разположен в местността Доспат дере на р. Доспат. Достъпът до обекта е с джип и пеша на разстояние от 1 км в дясно от пътя за с. Бръщен, посока Доспат-Бръщен. До моста е паметната плоча на Вергил Ваклинов и Дончо Ганев. Паметна плоча на граничаря Ваклинов има и на връх „Ваклинова чука”, където е лобното му място. На двете  плочи ежегодно се провеждат походи и се организира поклонение пред подвига им в началото на месец юли-домакин е кмета на с.Бръщен.     

Край село Црънча има скално образувание,  наричано „Скалето”, използвано като светилище през късната Бронзова епоха и през Желязната епоха, където са се извършвали древни тракийски езически ритуали. Край селото са запазени останки от древен тракийски и римски път, свързващ населеното място с Беломорието. Забележително е голямото наличие на тракийски и римски гробове, разположени по цялото землище на населеното място. В една от могилите е открита урна, съдържаща кости, останали след кремация и сребърен връх на копие. Едно от големите стари гробища е разположено на най-високата точка в землището на селото наречено „Горното гробе“. След аматьорски археологически проучвания на местни учители през 50-те години са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. При обхождания на обекта са открити материали от средновековието. 
Местността „Скалето” се намира западно от с. Црънча и до нея се достига с джип или пеша по пътя за с. Ваклиново. Отстои на 1,5 км.от селото.
Друг интересен обект в близост до Црънча е селището в местността „Чуглата“ /намира се над самото село, достига се пеша на 300м./, където са открити фрагменти от антични глинени съдове. Друго антично селище е имало и в местността "Станделе" /намира се  непосредствена близост до местността „Скалето”/, а трето селище от същия период е локализирано и в местностите „Шабанца“ под „Скалето“. В местността „Брезе“ пък има голяма могила с височина 2 метра и диаметър 25-30 метра. Всички обекти са локализирани около местността „Скалето” – достъпът е с джип или пеша, може и с лека кола.

Край село Любча има римски мост със запазени надписи на латински по него. Намира се южно под самото село на разстояние от 1 км. Достъпът е пеша, пътеката е маркирана.
Край село Барутин е открито тракийско светилище в местността Долна Бартина, в близост до него е открита базилика, построена през 5-6 век.

Римският мост „Кемера“ на река Сърнена река се намира близо до пътя между село Змеица и град Доспат. Намира се до главния път.

Друг интересен обект е тракийско светилище на връх „Виденица”. Край село Чавдар също са открити няколко старинни селища от тракийско, римско и византийско време. По поречието на реката в близост до старото село Късак има останки от римски мост – намира се по стария път за с. Барутин на 1,5 км. Достъп: с джип и пеша.
В района на гр. Доспат се намира „Крали Марковата Бърчина” /Почилената Бърчина/ – (крепост).

Смята се, че по време на османското нашествие, като самостоятелен феодал-владетел в този край се укрепил Крали Марко. В подножието на Почилена Бърчина има струпване на тракийски, римски, славянски могили. На самия връх има светилище. Части от пътя представляват калдъръм. Отстои на 4 км от главния път Доспат-Батак от гр. Доспат /към Батак/ - отбива се в дясно. Разстоянието е около 1 км. Достъп: с джип и пеша. Обща продължителност на маршрута: 2-4 часа.
В местността „Каукал” е открит тракийски некропол, в подножието му има пещера с дълбочина около 10 метра, широчина – 2,5 метра, височина 2 метра. Намира се в посока на пътя Доспат - Г. Делчев, като на 3 км. след Доспат има отбивка по която се достига до обекта. Разстоянието е 1,7 км от гл. път до обекта. Доспъп: пеша и джип. Маршрутът е кръгов – започва по пътя за гр. Г. Делчев, след което се отклонява в дясно и плавно се изкачва до красивите горски поляни, където е разположен тракийският некропол.
В местността „Калето” има останки от  древна крепост и до тях се достига по отбивка /има маркировка/ от пътя Доспат – с. Змейца, като отбивката за крепостта е след Римския мост вляво  и продължава за горски пункт „Чарка” в на разстояние от около 4 км. Местността е подходяща за всички видове автомобили. От този пункт пътят се отделя по дървен мост, следвайки указателните табели в дясно по запазения калдаръмен път, използван някога от обитателите на крепостта, а днес от местнот население.