Община Доспат

Релеф

Релефът в района е планински, силно пресечен. Климатичните условия са типични за континентално-средиземноморската област, а именно късна пролет,прохладно лято и топла есен. В резултат на Беломорското влияние по течението на река Доспат, климатът е мек. Зимата  е сравнително мека, но това не пречи снежната покривка да се задържа през целия зимен сезон. Есента е сравнително топла и продължителна, пролетта е къса, студена и често се губи като сезон. Друг път е кратка и дъждовна. В определени години месеците април и май бележат високи температури, след което настъпва ново захлаждане. Може да се каже, че в сравнение с климатичните условия от преди 50 години, днес климатът е по-мек, вероятно от влиянието на близкото езеро или от глобалното затопляне на планетата. Същото се отнася и за снежната покривка, която преди 1950 г. натрупваше дебелина над 120 см, а днес тя е не повече от 70- 80.
Най-студените месеци през годината са декември, януари и февруари, а най-топлите юли и август, когато температурата достига 25-30 градуса.
Територия „Високи Западни Родопи” се характеризира с умерен континентален климат, с кратко и прохладно лято и дълга и мека зима - средната снежна покривка е с дебелина около 97 см и се задържа между 80 и 150 дни. Валежите са предимно през пролетта и есента, рядко има мъгли.

Води

Територията  на  община  Доспат   е  силно   обезпечените  от гледна точка   на налични местни водни  ресурси,  но в същото  време,  през  летните месеци понякога се налага ограничено  водоснабдяване.

През  територията на  общината преминават река  Доспат,  река  Сърнена (река Караджа дере). Тук се намира и язовир Доспат, който е вторият по големина язовир в България. Язовир Доспат  е разположен на  1200  метра надморска височина, той  е най-високият язовир в България, а със своите  22 000 дка  водна  площ  е вторият по обем.   Язовирът  е  богат   на   риба. В него   плува   костур,   шаран,  кефал,  уклей, червеноперка  и   пъстърва. Има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида  риболов: на  плувка, на  дъно,  на муха с шнур, на блесна  и на булдо.

Непосредствената  близост  на  язовира  до  град   Доспат   – административен център   на    общината,   както    и    прекрасната   природа, предполагат   идеални възможности за отдих и туризъм.

На  територията на  община Доспат  има  регистрирани два термоминерални извора, които  не са разработени от стопанска гледна точка.   Най-малък е оттокът  на реките през  месец  август,  а най-голям през  месец  май,  тъй като  това  са районите  с най-обилни валежи и засушавания. 

Наличните водни  ресурси  в региона са  едни  от  най-големите в България и изцяло може  да  се разчита, че  количества ще  задоволят нуждите на  населението, посетителите и производството. Община Доспат  попада под юрисдикцията на Западнобеломорска басейнова дирекция-Благоевград, речна система  Места.

Качествата на  повърхностните и подземни води  в територията се определят като добри.  Повърхностите водоизточници са с качества, пригодни за водоползване. Наличното  замърсяване  е   малко  и   то   е   основно  в   резултат  на   естествения радиационен фон на територията и наторяването на земеделските земи.

Планинската вода се използва в няколко направления:

• питейни нужди  за населението;
• вода за напояване на земеделските площи;
• възобновяем източник на енергия;
• промишлено рибовъдство;
• спортен риболов;
• воден туризъм и туристическа атракция.

Почви

Почвите в региона са  изключително разнообразни по  характер на стопанисване и ползване. Съгласно картата за  райониране на  почвите в България, Община Доспат   попада в агроекологическия район на кафявите горски  почви. Като почвен  вид   преобладават  кафявите   горски    и   канелените   горски    почви.   По механичен състав тези почви  са песъкливо - глинести и глинесто - песъкливи, рохкави. Характерното за почвите в региона е, че те са със сравнително слаб,  повърхностно разположен хумусен  слой,  а наклона на терена е значителен. Почвите се характеризират със слабо  до средно  плодородие. Хумусният им хоризонт има  малка мощност (10-20  см), а профилът 40 - 60 см. Съдържанието на органичното вещество е ниско  и определя почвите в двете общини като слабо хумусни.  Наличието на хумус е в граници от 1.14- 4.15 %. Почвената реакция е от слабо до средно  кисела.

Характерно за  почвите в региона е, че са с висока  чистота на  плодородния почвен слой.  Това  се дължи на  липсата на  замърсяващи производства в региона и неинтензивното,   а   по-скоро  екстензивно   земеделие   в   региона.   На   места    се наблюдава завишено съдържание на някои метали в почвения слой,  което  се дължи на естествения гамафон в района.

Поради високата лесистост, ерозията не се счита  за съществен проблем. Едва за  около  0,2%  (около  100  ха) от цялата територия може  да се счита,  че има  висок действителен риск от ерозия.

Земеделие

Ландшафтът на територията се определя като изключително пасторален – с малки и добре стопанисвани ниви и ливади, обработвани по традиционен начин.  За територията са характерни  високопланински пасища и сенокосни ливади. В територията по полупасищен начин се отглеждат овце и крави. В община Борино са възстановени няколко малки стада от редки, но традиционни за региона породи животни като Каракачанска овца и Късорого родопско говедо – породи, които не се срещат почти никъде другаде в България. Същевременно наличните пасища и ливади не се използват пълноценно и са застрашени от обрастване с хвойна и бавно превръщане в гора. 
Земеделието в територията се определя като „Полупазарно” –произвежда се основно за собствени нужди, а излишъка се продава.  В територия „Високи Западни Родопи” се отглеждат предимно  картофи и Смилянски боб, а животните се отглеждат основно за млякото и месо. Високопланинското земеделие в съчетание със запазената природа и липсата на замърсяващи предприятия са гарант за високо качество и чистота на произведената земеделска продукция и предпоставка за регистрирането на местни производствени и географски марки, каквито в момента липсват в територията като пазарен механизъм. През последните 3 години се наблюдава създаването на биологично масиви, които са сертифицирани – по биологичен начин се отглеждат предимно билки, арония и малини.

Практикуването на монокултурно земеделие, използването на некачествен посадъчен материал и заразени семена, голямата раздробеност на земеделските земи и липсата на комасация са сред основните проблемите на земеделския сектор и предопределят неконкурентоспособността на отрасъла.

Флора и фауна

Климатичното и почвено разнообразие обуславят наличието на изключително много растителни видове. Горите заемат 70% от територията на Общината и са разположени върху 178 хектара. Дървесните видове, които преобладават тук са: бял бор, смърч, бреза, келив габър, бук, зимен дъб, ела, осика, хвойна, черен бор. Могат да се намерят различни видове диворастящи гъби(манатарка, сърнела, пачи крак и други), билки(кантарион, мащерка, невен, риган, лайка, коприва и други) и плодове (червена и черна боровинка, малини, къпини, диви ягоди). Срещат се още папрат, метлика, мащерка, иглика, липа, глог, шипка, дрян, глухарче и др.         

За фауната са характерни представители на Средиземноморската област, като дива свиня, сърна, елен, див заек, лисица, кафява мечка, глухар, таралеж и др.         

Язовира и реките в околностите са пълни с пъстърва, костур, шаран  и мряна. Ландшафтът е добър, като наличието на язовир "Доспат", многовековните иглолистни гори, го подобряват и разнообразяват. 
Тук са резерватите: "Омана", "Барак" и "Топчилий".

Биологично разнообразие и защитени територии

Територията на община Доспат  засяга 3 защитени зони,  включени в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000:

• Защитена   зона   “Западни   Родопи”   с   идентификационен   код BG0002063 по Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици;
• Защитена  зона  “Родопи  -  Западни”  с  идентификационен  код BG0001030 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
• Защитена зона “Триград - Мурсалица” с идентификационен код BG0002113  по Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици .

Климатичното  и   почвено  разнообразие  обуславят  наличието  на изключително много  растителни видове. Горите  заемат 70% от територията на Общината и са разположени върху 178 хектара.

Дървесните видове, които  преобладават тук са: бял  бор, смърч, бреза,  келив габър,  бук, зимен дъб, ела,  осика,  хвойна, черен  бор. Могат да се намерят различни видове    диворастящи   гъби    (манатарка,   сърнела,   пачи    крак    и   други),    билки (кантарион, мащерка, невен, риган, лайка, коприва и други)  и плодове (червена и черна   боровинка, малини, къпини, диви  ягоди). Срещат  се  още  папрат, метлика, мащерка, иглика, липа, глог, шипка, дрян, глухарче и др.

За фауната са характерни представители на Средиземноморската област  като дива свиня, сърна,  елен, див заек,  лисица, кафява мечка, глухар, таралеж и др.

Язовирът и  реките в  околностите  са  пълни с  пъстърва, костур,  шаран  и мряна. Ландшафтът е добър,  като  наличието на  язовир "Доспат", многовековните иглолистни гори, го подобряват и разнообразяват.